HOME


Интервю с Боян Р.

борсов експерт в " Морган Стенли " ,Ню Йорк


Живея в САЩ от 16 години. Преминах през два неуспешни брака, но за сметка на това направих шеметна кариера- в последните няколко години се бях отдал само на работата си и на така бленуваното финансово благополучие. Да ама взе да ми писва да съм сам, а от друга страна не исках да се връзвам пак (особено за американка). Решението дойде от роднините- вземи си българка, даже имаме кандидатка, бла-бла-бла...
След много философски мисли и умора реших да се пробвам. Та викам аз отивам на сериозно по набелязана цел: 22 годишна, с естествени големи цици, тяло като кремик, кожа кат сатен, очи- морски бисери сини и коса черна(боядисана), с едър кокал, но хармонична снага. И суперлативни референции и супер препоръки и техники на безмозъчни "сватовници". Злите езици бълват- "Тя е бедна, необразована, млада, ще ти избяга", а аз гордо от коня им викам- "Шът джибри покварени, вий сте за оплювки. Всеки заслужава шанс. Момата е харна!". С психопатията си на благородник си мисля: "Ето ти идеална майка за боянчета- Работлива, лоялна, с характер.” Да, ама нанайси.
И под кипариси на вино и бира с мезенца става сглядата. Слагам първо моите карти, та да се знае за какво става въпрос. Отсреща мълчане и пълен пас. Започвам да въртя, белким извадя нещо от психологията и. Викам: „Кажи, каква ти е мечтата. Нещо, с което искаш да се занимаваш и работиш, което ще ти доставя удоволствие"- "Чалга-фолк звезда". Гряу в десятката- директен изстрел в челото ми. Смъкна ми се кръвното и смених 10 цвята. Викам: „Ако имаш нещо да питаш за мен- питай.”- "Ти к’ва кола караш?"- Буум в сърцето контролен куршум. Усетих задавяне и недостиг на въздух. Очите ми щяха да изскочат от вътрешни взривове. Съвзех се след първата малка бира и я прицелих в деколтето. Мисля си: "Ше ти спукам бубката от е....не, твоята кожа породиста"- "Мечти по Замбези"-имаше един филм. Завърши вечерта с мляскане и дъвчене на физиономиите един друг. На другата вечер излизаме. Пак там- вечеря, диско(чалга ъфкорс) и се запътвам за колата да я карам. Тя ме дърпа и вика: "Искам да повървим през парка!” Викам си: "А, виж нещо сладко и романтично се задава, нещо по така душевно възвишено." И почти бях убеден, че първите впечатления ми бяха грешни когато седнахме на една пейка. Т.е. яхнахме се един срещу друг на конче. Задъвкахме си муцките пак и хоп по едно време усетих двете и крачета опасани около кръста ми. Поличката и набрана, а от долу естествено прашката пулсира. От пейката се търкулнахме в тревата, пък тя малко под 45 градуса наклон. И се започна едни охканета, пъшканета, "меси ония ми ти цици като самун"- викаше Николай Хайтов. По едно време се завъртя с главата по нанадолнището, та да класическото: "искам го целия!" вика. И точно в кулминациите- един западно-нилски комар (ония дето са колкото един гълъб), пикира и с яка скорост се заби в дясната ми буза на дупето ми. Аууу ужас!!!!!!.( кълна се ,че беше така). Ставаме ний целите в слама, трева и клечки и със стъпка през плочки я изпратих в пълно мълчание. После на път за вкъщи сядах два пъти да си почивам от изтощение и психически шок. Но това не било края. На другия ден ми звъни и "Искаш ли да се разходим по главната с една приятелка.” Оказа се, че приятелката и е жената на мой приятел и приятелка на сестра ми от детските години още. Та вървят те по главната като антилопи, развъртащи дупетата, а аз едвам се мъкна след тях пребит от снощната тирада. По едно време гледам всички пръчове трошат врат да ги снимат и си викам, „чакай да се избарам” и ги гепих за задниците. След което естествено смях наоколо и от тях. И приятелката и вика: "Ти тройка правил ли си?" Викам „ела душко малко настрани да ти редна нещо преди дереджето да се изкачи в бесен ход" „Миличко,много си секси и готина. Мъжка жена си и та обичам като сестра. При други обстоятелства бих направил и четворка, но за съжаление аз не чукам жените на приятелите ми или дъщерите на приятелите на баща ми. А ти си и двете. Това само да си определим териториите и да си знаем нотите. ХА сега кажи нещо за е...не". Един от отговорите които очаквах беше- "Ее, ти пък от майтап не разбираш", но получих съвсем дискретно и кратко "Ясно" и ме цунка по бузата. Това си беше разстрел с оръдие тоя път. Шокът още ме тресе. После естествено ме развяваха из магазините, то жена в голям магазин е кат луд с картечница. После 2 часа ме вкараха да си правят маникюр с ИЗКУСТВЕНИ ПЛАСТМАСОВИ НОКТИ. Добре че имаше едно диванче в ателието, та му ударих едно сънче с няколко прекъсвания от собственото си подхъркване. Накрая изглежда случайно съвпадение ли беше, но ме събудиха точно преди да се плаща. То пък ми се дочишка и излязох да търся тоалетна светкавично. Когато се върнах в очите и на двете ясно виждах пламъчета вгнездени в спокойно ледени английски физиономии. И след непохватно мълчание ги заведох на обяд във Веселото Село. Който естествено беше насилен и прибързан от тях. Викам си: "Край. Дотук беше романтиката ми". Няма такива положения братче. Още вечерта пак телефон, вечеря, дискотека(ЧАЛГА ПАК) и после след по 8 текила шотс. "Сега така ще те изчукам, че свят ще ти се завие" ми реди. Викам: "ужас". Т’ва ненаситно нимфо ше ми скъса сухожилията и раздрънка арматурата. Викам да побегна, ама няма и тоз’ пиниз. Обви яката си ръка около врата ми и айде ........(по пързалката пак са предадох). След тотално изстискване на силите ми, поддържани от тонове желязо, аргенин и глутамин, диети и режими, викам да прилазя от пода до леглото, и това ми беше фаталната грешка. В момента, в който се надигнах почувствах четири шипа да се впиват в задника ми(точно на захапката на комара) и "припаднах' в несвяст от светкавичната болка. Ега си пластмасовите нокти- все едно ме разцепиха с бръснач. И докато съм се преструвал на припаднал съм заспал. На сутринта ме събуждат с целувка и закуска с думите: "Ми аз като дойда в Америка, к’во ша права". Тоя път изгубих съзнание наистина. Един мой приятел казваше: "От някой жени просто трябва да бягаш шеметно и да не се разправяш. Само бягане му е спасението. Никакви мачовщини никакви хватки. Бежко само". Та и аз реших така. Отидох на село при леля на вкусни гозбички, чист балкански въздух, тишина и пияните брътвежи на калеко. Телефона звъня нон-стоп: "Къде си?"-"В Смолян по адвокат ". "Къде си?"-„в Ямбол на кръщене". "Къде си"-"в София в държавния архив". "Къде си?"-„в Бургас да видя едно место". „Къде си?"-"В Силистра на сватба". "Къде си?"-"в Ню Йорк"-"Аааа .Що?". Как да и кажа, че освен гръмогласният и смях на публични места, друго не чух от устата и. Как още да и кажа, че стила на живота и е помия- работа- 12 часа, чалга диско и сън- 4 часа. През почивният ден спане по 18 часа. Как да и кажа, че средата и е шибана и я влече в септична яма. Дори се опитах, но никаква сигнализация за промяна, даже никакво мнение. Как да и кажа, че няма нищо в нито един от основните 3 компонента-глава, сърце и стомах. Как да и кажа, въпреки, че е внушително красива жена, няма нищо женствено, най-вече потушено от апатично-циничен възглед към живота. Яд ме е, че природата създала човек с външност една, а вътрешност друга. И най-вече ако и кажа, че съм натъжен от нейната гледка- дали ще го разбере.

Rating: 3.5/10 (17 votes cast)

You might also like...

Add Comment
Name
E-Mail
Comment No HTML tags. Only BBCode.
2+2=

Comments



.