HOME


из "Упражнения по стил" на Реймон Кьоно:


Анотация:

В автобус по южната линия в един от натоварените часове. Тип на двадесет и шест години - мека шапка с шнур, заместващ панделката; прекалено дълъг врат, сякаш са го разтягали. Хората слизат. Въпросният тип се сърди на един съсед. Упреква го, че го блъска всеки път, щом мине някой. Хленчещ тон, а му се иска да е зъл. Като вижда едно свободно място, се спуска към него.
Два часа по-късно го срещам отново - на Римския площад, пред гара Сен Лазар. Той е с един приятел, който му казва: "Ще трябва да сложиш още едно копче на сакото си". Обяснява му къде (на скъсаното място) и защо.

Сложнодумно:

Гъстонаселено се автотранспортирах в общоизвестното южнопарижко направление и се самоозовах близкостоящ до един дълговрат плетеноширитен дръжмишапковец. Гореописания трагикомично слаботелесен нехранимайко с плиткодънна многозначителност умопомрачи едикой си с долуказаното: "Както целенасочено своеволничите, вие злоупотребявате с телосложението ми нееднократно!" След животрептящото си словоизлияние преждеговорившия правостоящ скорострелно се облагодетелствува от една обезлюдила се междувременно едноместна автоседалка.
След двучасово времетраене мимоходом го лицезрях да площадосенлазарствува с един гологлав доброжелател, който нравоучително и чистосърдечно празнословеше: "Целесъобразно е да прекомплектоваш по-благоразумно полушубката си!" И умозаключително изсладкодумничи причиноследствената взаимовръзка.

Елинизми:

По хронообед в един термобус, пълен с метапътници, имах хексачувството, че ще бъда дизучастник и автосвидетел на стереоскандал. Ориктотип с макроврат и идиошапка наруга един иконотип, телеразположен зад него, че го изпотява хидрообилно, като го настъпва по геодопирните биокрайници. Но ориктотипът се държа антипродължително, виждайки свободна моноседалка.
Пред хипергарата Сен Лазар срещнах ориктотипа да се разхожда аеродинамично с някакъв хетеротип, който психонасочено му предложи следния микропаралакс: "Трябва да промениш топографията на хипонормалното ектокопче, като го хидроразположиш хипсометрално!".

Шипящо:

Жаминах ш автобуса жа шпирка Шампере. Отжад шред ражличните шубекти жабеляжах шмешен шуинг ш дълга шия и шапка шъш ширит. Внежапно шуингът ше ражцърди на швоя шъшед, жащото онжи шъш жла умишъл го наштъпвал по ножете. "Мошю - кажа шуингът, - аж не шъм шъглашен да ме блъшкате!". Но преди да штане штрашен шкандал, шуингът ижбяга, жа да жаеме една ошвободила ше нашкоро шедалка.
Шлед ближо што и двайшет минути го шрещнах пред гарата Шен Лажар жаедно ш още един шъщо тъй шмешен шуинг, който ше оказа шпециалишт го пошъветва шледното: "Трябва да шкриеш някак ши шкъшаното на пардешюто ши. Жа това премешти туй ши копче шъш шешт шантиметра по-вишоко!". Шлед което не шъм ги шрещал.

Ботанически:

След като пуснах корени от чакане под цъфналия слънчоглед, аз се ашладисах на една тиквичка по пътя за Чам дере. Там се натъкнах на избуяла кратуна, чийто лимоненожълт плод стърчеше с увита около него лиана. Този ми ти пъпеш наряза като краставица един репон, който му тъпчел лехите и му газел лука. Но за да не вади кестените от огъня, той си обра крушите и се насади в един парцел за лично ползуване.
По-късно го видях пред Женския пазар, направен на бъзе и коприва, защото имаше на палтото си нещо, което не беше цвете за мирисане.

Кулинарно:

След като се опекох на бавен огън от чакане под гранясалото слънце, най-сетне се озовах в зеления гювеч на един автобус, червив от пътници като швейцарско сирене. Сред куп юфка забелязах един голям макарон с изпосталял от диета врат и на главата с мекица, на която личеше няканъв конец за рязане на масло. Това телешко варено сви сармите на един (слисан, сякаш са му изяли десерта!) сухар, понеже му правел на кайма пилешките крачета. Но после бързо пусна големия кокал, за да се разлее (с брашно и захар, колкото поеме!) в една опразнена кофичка за кейк.
Тъкмо се канех да преглътна всичко в автобуса за навръщане, когато пред бюфета на гарата Сен Лазар отново видях моя тутманик, заедно с един тиквеник (от тия, дето са на всяка манджа мерудия!), който му разтягаше локуми как да се гарнира. И нашият съвсем втаса.

По английски

Уан дей, към обед тайм, тъпкан бъс, ай скивинг – оу, лорд! – кофтейшън бой: лонг врайт енд стетсън с ширайт. Бой изкрейзинг, тъй катоу уан джентълмен го тъпчинг по нозейшънс.
Към фай о’клок, пред стейшън Сейнт Лазарейшън, отновоу скивинг бой, тоуз път с уан денди. „Май френд – спикинг денди, къмон да местиш туйти коупче!”

Тарикатско

Беше към обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим – кво? – един образ, тъп като гъз, с врат като телескоп и с пинизчийска финтифлюшка на капата. Киризим го, че е тъп като гъз, а се дърви на съседа си. „Не моеш ли – вика му – да си отваряш зъркелите? Нарочно – циври му – ме ръгаш, че ми и газиш пътъците.” И духна да седне. Пълен чвор.
Като гилах по площад „Ром”, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. „Чат ли си? – бъзна го онзи. – Барни тва копче и ще си тупалка!” Такива му ги пробутваше.
Въведнъж на дзадната фавтобусна паплатформа дзабелязах хедин дживописен мамладеж, кокойто химаше шашапка, дзаобиколена със шфинтифлюшка. Хизведнъж тотой се дзаяде джестоко със съсъседа си, дзащото хонзи го нанастъпвал сумишлено. А ислед итова хотиде да сеседне.
Дзабелязах го хотново до джелезопътната гагара да джестикулира с хедин дженкар, кокойто му дзаръча да хизмести хидно ккккопче.

По италиански:

Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на плато-формато, у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла, с ширита дебела! Туозо чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: “Перке ме бутандо и ми тъпкандо краканто, ма кранто?” Назряло скандало, а чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло ни мирисало.

Ке нуово скиванто у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино.

Rating: 2.9/10 (15 votes cast)

You might also like...

Add Comment
Name
E-Mail
Comment No HTML tags. Only BBCode.
2+2=

Comments



.